ПОЛКОВНИКЪТ- ПТИЦА

 

Христо Бойчев

 

ДЕЙСТВAЩИ ЛИЦА

 

 

ДОКТОРЪТ

ФЕТИСОВ                                                                     

ХАЧО

МАТЕЙ

КИРО

ДАУД

ПЕПА

 

 

                              ПРОЛОГ

 

ДОКТОРЪТ         Казват, че нормален лекар в психиатрията няма. Може би това бе причината да се насоча към нея: аз често изпадах в трайни депресии пред абсурдните въпроси на битието, наричано във философията екзистенция. Да, аз никога не съм бил уверен в мнението си човек. Знам, че във всеки конфликт има много истини, но никога не съм бил сигурен зад коя трябва да застана. Това пък в психиатрията се нарича “Хамлетов комплекс”.

                              В окръжния психодиспансер, където цареше обичайната мизерия казаха, че имали остра нужда от млад и енергичен специалист. Само че не тук, а във филиала “Св.Четиредесет мъченици”, по името на бившия манастир в планината, където били настанени десетина интересни, но безобидни случая.”Лекарски риск там няма - ми казаха - но и лекар няма.”

                              Пътувахме дълго по разбит планински път. Планината ставаше все по-дива и величествена, а пътят все по-разбит. Най-после, в дъното на зловещо дефиле се появиха руините на манастира. Бяхме в самото сърце на Балканите.

 

                              Вечер. Шум от автомобил и светлини от фарове.

 

ШОФЬОР             Това е манастирът. Аз се връщам. Вече пада мъгла, а тука има вълци.

ДОКТОРЪТ         Какви вълци?

ШОФЬОР             Истински! Докато падне снегът, се крият тук.

ДОКТОРЪТ         А като падне снегът?

ШОФЬОР             Стават повече.

ДОКТОРЪТ         И как доставяте храна?

ШОФЬОР             Никак.

ДОКТОРЪТ         Не разбрах?

ШОФЬОР             Ще разбереш.

ДОКТОРЪТ         Друг живее ли тук, освен болните?

ШОФЬОР             Нали ти казах? Вълците.

ДОКТОРЪТ         Ега ти!

ШОФЬОР             Това е. Айде...

 

 

                              ПЪРВА КАРТИНА

 

                              Манастирска стая. Хачо  e с гръб към вратата. До прозореца, вперил безжизнен поглед навън, седи неподвижно Фетисов, обрасъл в брада и коса. Всички са увити в стари одеяла. Влиза Докторът.

 

ДОКТОРЪТ         Добър вечер.

 

                              Дори не го поглеждат.

 

ДОКТОРЪТ         (по-високо). Добър вечер.

 

                              Никаква реакция.

 

ДОКТОРЪТ         (крещи). Добър вечер!

 

                              Същият резултат.

 

ДОКТОРЪТ         (крещи). Глухи ли сте? Три пъти казах “добър вечер”.

 

                              Влиза Пепа и се взира в доктора.

 

ПЕПА                   Да се познаваме от Дунав мост?

ХАЧО                   (вижда доктора).  Нов пациент?

ДОКТОРЪТ         Аз съм новият лекар.

ХАЧО                   (учтиво). Приятно ми е. Учил съм Театрална академия. Един монолог?.

ДОКТОРЪТ         Казах преди малко “добър вечер”?

ХАЧО                   Извинете, не съм ви видял.

ДОКТОРЪТ         Аз крещях...

ХАЧО                   Напълно съм глух, докторе..

ДОКТОРЪТ         (посочва Фетисов). И той ли е глух?

ХАЧО                   Не зная. Не съм го виждал да говори никога. Зная само, че се казва Руският.

ДОКТОРЪТ         Сестрата къде е?

ХАЧО                   Избяга.

ДОКТОРЪТ         С какво се отоплявате?

ХАЧО                   С нищо. Спим заедно да се топлим.

ДОКТОРЪТ         Значи ти си глух?

ХАЧО                   Напълно. Оглушах при взрив в казармата.

ДОКТОРЪТ         А сега как чуваш?

ХАЧО                   Никак.

ДОКТОРЪТ         Моля.

ХАЧО                   Разбирам по устните. Колко стана часът?

ДОКТОРЪТ         Деветнайсет и трийсет.

ХАЧО                   След половин час започват новините.

 

                              Пепа през цялото време пресмята нещо върху куп листи, шепнейки някакви цифри. После пада на колене.

 

ПЕПА                   195 З75! Господи, прости ми! (Продължава да шепне някаква молитва.)

МАТЕЙ                (тропа силно на вратата и вика отвън) Влизам!

ДОКТОРЪТ         Някой иска да влезе.

ХАЧО                   Матей Малкия. (Към вратата.) Влизай.

МАТЕЙ                (отваря плахо и застава до вратата). Влизам!

ХАЧО                   Добре де, влизай.

МАТЕЙ                Никой да не мърда!

ХАЧО                   Никой не мърда. Влизай.

 

                              Малкият се промъква се плътно край стената, следейки с уплашен поглед другите. През рамо носи пълна торба, а в ръка запалено джобно фенерче.. Докторът прави крачка, Матей изкрещява ” Не!”, хвърля камък и строшава прозореца. Хачо и докторът залягат зад масата.

 

МАТЕЙ                Не мърдай! Една грешна стъпка и доживотен затвор.

ХАЧО                   Стига с тези камъни, моля те! Здрав прозорец не остана. Това е докторът.

МАТЕЙ                Какво като е докторът? Пред съда всички са равни. ( Мушва се под най-отдалеченото легло.) Движете се вече, но никой да не стъпва върху мене!

ДОКТОРЪТ         Какво става тук?

ХАЧО                   Мисли се за много дребен и се страхува да не го настъпи някой.

МАТЕЙ                Само вечер, денем не. Денем съм нормален, но като мръква се смалявам, смалявам и ставам съвсем малък. Като врабче. Веднъж дори станах като пеперуда и вентилаторът ме издуха навън. Затова винаги нося тази торба с камъни да не ме издуха вятърът. И червен фенер, да не ме настъпи някой в тъмното и да изгние в затвора за убийство.

ПЕПА                   (вдига глава от изчисленията си). 380 740! Господи, прости ми!

 

                              Влиза Дауд с бръснач, държейки се за слабините.

 

ДАУД                   Ще го отрежа!

МАТЕЙ                Движи се в дясно! (Хвърля камък и Давуд също заляга.) 

ДАУД                   Ще го отрежа!

МАТЕЙ                Режи, но гледай къде стъпваш.

ДАУД                   (Изправя се и вижда доктора). Имаме нов луд?

ХАЧО                   Това е докторът.

ДАУД                   Доктор ?

ДОКТОРЪТ         Да, лекар съм.

ДАУД                   (стисва се още по-силно за слабините).Докторе, много съм зле!

ДОКТОРЪТ         Боли ли?

ДАУД                   По-лошо! Ще го режа!

ХАЧО                   Режи го след новините, моля те. След пет минути почват новините и искам тишина.

 

                              Вратата се отваря бавно с провлачено скърцане и на прага застава Киро, колебаейки се дали да влезе. Накрая влиза, сяда до Хачо.

 

ХАЧО                   Не сядай до мен. Нямам нищо вече. Ето, виж. (Обръща джобовете си). Хайде махай се!

 

                              Киро се мести към Дауд.

 

ДАУД                   И аз нямам. ( И той обръща джобовете си.) Ето, няма...

 

                              Киро сяда на леглото в ъгъла.)

 

МАТЕЙ                (крещи отдолу). Не! Отиваш в затвора.

КИРО                    Бях там вече. Не е по зле от тука.

ДОКТОРЪТ         (към Киро). От какво страдате?

МАТЕЙ                От нищо. Страдаме ние.

ХАЧО                   Краде и пропива всичко.

КИРО                    Крада, но не пропивам.

ДАУД                   А манастирското вино?

КИРО                    Вино не съм крал. Намерих го.

МАТЕЙ                А бензина от джипа?

ДОКТОРЪТ         Какъв джип?

МАТЕЙ                Бракуван. Подарък от поделението. И половин тон бензин дадоха, а той го изпи.

ПЕПА                   761 480!

ХАЧО                   Тихо! Новините!

 

                              Хачо пуска телевизора, появява се началната заставка на новините, но не се чува никакъв звук. Всички са вперили поглед в екрана.

 

ДОКТОРЪТ         (гледа ги учуден). Няма звук?!

ВСИЧКИ              Шт!

ДОКТОРЪТ         (тихо). Защо няма звук?

КИРО                    Звукът не работи.

 

                              Появява се говорител и започва да мърда устни. В същия момент Хачо, вперил поглед в устата на говорителя, започва да озвучава:

 

ХАЧО                   Добър вечер, дами и господа. Днес ожесточените боеве на Балканите продължиха. ООН отново се опита да превози конвой с помощи в окупираните зони, но конвоят бе задържан от противника…

 

                                                                       Затъмнение.

 

 

 

 

                              ВТОРА КАРТИНА

 

                             

ДОКТОРЪТ       (по телефона). Ало, ало! Окръжният психодиспансер? Ало, от “Св. 40 мъченици” се обаждам. Няма лекарства, няма бельо, няма дрехи, няма храна. Моля? Дарения от военното поделение? Доматени консерви има, но са с изтекъл срок на годност. Какво? Да ги изядем, докато не са се развалили? Лекарства също няма…Чувате ли? Ало? Ало? Ало?

 

                              (Докторът трясва отчаян слушалката).  

 

Тук пада текст.

                             

В кабинета влиза Дауд.

 

ДАУД                   Ужас, докторе...

ДОКТОРЪТ         Какво?

ДАУД                   Най-лошото.

ДОКТОРЪТ         Казвай?

ДАУД                   Пълна импотентност!

 

Тук пада текст.

 

 

ДОКТОРЪТ         От кога си така?

ДАУД                   От година.         

ДОКТОРЪТ         Жена имаш ли?

ДАУД                   Не знам... От шест месеца съм тук.

ДОКТОРЪТ         А деца?

ДАУД                   Шест. И май с толкова ще остана...

ДОКТОРЪТ         Не са ли достатъчно?

ДАУД                   Като не може повече...(Избухва в ридания.) Голям срам, докторе! Цялата махала ми се смее.

ДОКТОРЪТ         Ще се оправиш.

ДАУД                   Аз знам кой може да ме оправи, ама не иска.

ДОКТОРЪТ         Кой?

ДАУД                   Пепа Митничарката. Само тя може да ме оправи.

ДОКТОРЪТ         Как ще те оправи?

ДАУД                   Те знаят всичко...

ДОКТОРЪТ         Кои? Митничарките?

ДАУД                   Добре, нека така ги наречем. Да я викна ли? Тя чака в коридора.(Отваря вратата). Влизай! (На доктора.) Тя е малко така, ама ще свърши работа. Кажи и да се заеме с мен.

 

                              Пепа влиза, наметната в бял чаршаф като монахиня.

 

ПЕПА                   Помниш ме, нали?

ДОКТОРЪТ         От къде?

ПЕПА                   От Дунав мост. Ти си шофьор на ТIR 29-86 А, софийска регистрация. Всички помня. По 15 камиона дневно съм обработвала цели пет години.

ДОКТОРЪТ         Била сте митничарка?

ПЕПА                   Може да се каже и така. Всички шофьори съм обмитила.  Всички мъже на света ме знаят.

ДКТОРЪТ            Всички?!

ПЕПА                   Пет години по 365 дни прави 1825. Умножи го средно по 15 мъже на ден - дава точно 28 375. Всички мъже съм документирала!

ДОКТОРЪТ         Все пак всички мъже не са 28 375?

ПЕПА                   Да, но всеки от тях като се похвали на двама прави 85 125. Те като се похвалят на още двама – стават 255 375. Те пък като се похвалят на още двама стават 766 125…

ДАУД                   766 000! Толкова народ може, само аз не мога!

ПЕПА                   Затънала съм в грях до гуша...

ДОКТОРЪТ         Лекарства взимате ли?

ПЕПА                   Какви лекарства? Да не съм в  болница?

ДОКТОРЪТ         А къде?

ПЕПА                   В манастир, къде? Това не е ли манастир?

ДОКТОРЪТ         Манастир е, разбира се.

ПЕПА                   Сега си изкупувам греховете в пост и молитва. Искам да стана като Майка Тереза. (Тя слага чаршафа на главата си и излиза.)

ДАУД                   (след нея). Върни се. Докторът ще ти каже нещо...

КИРО                    (отвън). Помощ! Помощ!!

 

                              Киро нахълтва в стаята.

 

КИРО                    Бият ме!

ДОКТОРЪТ         Бият те, защото крадеш.

КИРО                    Аз не го правя нарочно.

ДОКТОРЪТ         За манастирското вино вярно ли е?

КИРО                    Намерих го в избата.

ДОКТОРЪТ         И сега къде е?

КИРО                    Половината изпих …

ДОКТОРЪТ         А другата половина?

КИРО                    И нея.

ДОКТОРЪТ         А бензина?

КИРО                    Бензина не съм изпил – продадох го.

ДОКТОРЪТ         А парите къде са?

КИРО                    Изпих ги…Аз не го правя нарочно. Ето, днес пак... (Хвърля пари на бюрото.)

ДОКТОРЪТ         Чии са тези пари?

КИРО                    На другите луди.

ДОКТОРЪТ         Върни им ги веднага.

КИРО                    Няма смисъл. Пак ще ги открадна.

ДОКТОРЪТ         Тогава ги дръж в себе си и им давай когато имат нужда.

КИРО                    Аз точно така правя. Ето. (Вади лист.)  От Хачо взети 7 - дадени 5. От Малкия взети 12 - дадени 9. При мен всичко е точно. На Пепа даже съм дал повече, отколкото съм взел...

ДОКТОРЪТ         Тогава пази при тебе и моите. (Търси в джобовете си.)

КИРО                    Не ги търси. Вече са тук.. (Излиза.)

 

Тук пада текст.

                              Затъмнение. Отвън се чува гласът на Хачо.

 

ХАЧО                   Добър вечер, дами и господа. Днес ожесточените боеве на Балканите продължиха. ООН отново се опита да превози конвой с помощи за окупираните зони, но конвоят бе задържан от противника…

 

                                              

 

                              ТРЕТА КАРТИНА

 

                               Руският гледа през прозореца, а Докторът говори по телефона

ДОКТОРЪТ         Ало, ало! Окръжният психодиспансер? Ало, господин главен лекар, от “Св. 40 мъченици” се обаждам. Няма лекарства, няма бельо, няма дрехи, няма храна..Моля? Дарения от военното поделение? Доматени консерви има, но са с изтекъл срок на годност. Какво? Да ги изядем, докато не са се развалили? Лекарства също няма… Чувате ли? Ало? Ало? Ало?

 

                              (Трясва слушалката, отваря медицинско досие и приближава към Руския.

.

ДОКТОРЪТ         (чете). “Дмитрий  Фетисов, 42 - годишен.  Баща - руснак, майка - българка. Образование военно. Не говори от две години в резултат на психичен шок .” (Към Фетисов.)

 

ДОКТОРЪТ         Е, ще говорим ли?

                             

                              Фетисов не мръдва.

 

ДОКТОРЪТ         Коя дата сме днес?

                             

                              Същата реакция.

 

ДОКТОРЪТ         Да...Датите и аз не ги помня, разбира се...Какво си работил?

ПЕПА                   Шофьор на ТIR. Червен камион с московска регистрация.

ХАЧО                   След взрива в казармата и аз бях в шок. Като дойдох на себе си, не чувах нищо. Научих се да чувам в строя. Гледам сержанта в устата и следя какво правят другите. Сержантът крещи “Стани!” , всички стават…

                             

                              Неподвижен до този момент, Фетисов става при командата “Стани!”

 

ХАЧО                   Ах! Той  чува!

ДОКТОРЪТ         Това е само инстинкт - прави го без да мисли. Военния инстинкт е много траен при мъжете.

ХАЧО                   (Към Фетисов). На ляво! (Фетисов изпълнява неохотно.) На дясно! Кръгом! Седни!  (Фетисов сяда.)

ДОКТОРЪТ         Хайде стига толкова за днес.

ХАЧО                   Само да довърша. До къде бях стигнал?

ДОКТОРЪТ         До “ходом марш”.

ХАЧО                   Да. И “ходом марш, ходом марш...” стигнах до Театралната академия...И ме приеха. Никой не разбра, че съм глух. И тогава командирът на поделението изпрати благодарствено писмо до Академията. “ Благодарим от името на армията.. Макар напълно глух, редник  Иванов  е много талантлив и пр..”

ПЕПА                   7  187 496  312!  Седем милиарда стнаха!

КИРО                    Стига! Три милиарда сме само на земята.

ПЕПА                   А другите четири милиарда откъде са?

КИРО                    Извънземни. 

ХАЧО                   Новините  почват!

                             

                              Всички сядат пред телевизора, а Докторът  излиза.

 

ХАЧО                   Добър вечер, дами и господа. Днес ожесточените боеве на Балканите продължиха. ООН отново се опита да превози конвой с помощи за окупираните зони, но конвоят бе задържан от противниковите сили. Говорител на ООН заяви, че тази нощ ще започне спускане на хуманитарни помощи от въздуха със самолети.

КИРО                    Ти,  всяка вечер все едно и също повтаряш...

ХАЧО                   Аз не измислям новините. Казвам ги такива, каквито са.

КИРО                    Сменяй поне запетайките. Ти с един текст караш вече шест месеца.

ХАЧО                   Не е вярно! Сега казах, например, че тая нощ ще пускат хуманитарни помощи от самолети, а снощи не го казах.

КИРО                    Каза го.

ХАЧО                   За самолети не съм казвал.

КИРО                    На мен по принцип ми е все едно. Но текстът трябва да се сменя...

ХАЧО                   Новините не са монолози. Монолози зная много и мога да ви казвам всяка вечер различен.  Ето, започвам. Първи монолог - трагикомичен...

 

                              Всички бягат към вратата.

 

ХАЧО                   Само един!

 

                              Хачо излиза след тях. Остават Пепа и Дауд.

 

ДАУД                   Моля те! Само ти можеш да ме оправиш.

ПЕПА                   Казах ти вече. Не!

ДАУД                   Само да легна до теб?

ПЕПА                   Не!

ДАУД                   Нали знаеш, че нищо не мога да направя...

ПЕПА                   Знам. Но дори и мисълта за това е грях.

ДАУД                   Ти не мисли нищо. Аз сам…

ПЕПА                   Не!

ДАУД                   Помогни ми! Направи едно добро!

ПЕПА                   Не!

ДАУД                   Направи едно добро и Бог ще ти прости. Бог ще ти прости всичко.

 

                              Пепа мълчи.

 

ДАУД                   Всичко ще ти прости!

ПЕПА                   Мислиш ли?

ДАУД                   Разбира се. Бог обича грешните повече от праведните. И докторът така каза.

ПЕПА                   Завържи ми очите да не виждам греха.

ДАУД                   Сега. (Връзва и очите.)

ПЕПА                   Вържи и твоите!

ДАУД                   Добре! (Връзва си очите.)

ПЕПА                   (прекръства се). Господи, прости ми!

ДАУД                   Помогни ми, Господи!

 

                              Двамата се скриват зад леглото… След малко Дауд се изправя разплакан.

 

ДАУД                   Защо ме наказа така, Господи! Защо?

ПЕПА                   Благодаря ти, Господи, че ме спаси от грях!

ДАУД                   Защо ме наказа, Господи! Като съм циганин не съм ли човек? Ще видиш ти, Господи, кои сме ние, циганите!

 

                              Влизат другите.

 

ДАУД                   Какво гледате? Знаете ли вие кои сме ние - циганите? Знаете ли? Цигани сте вие, аз съм ром. Ром! Ние, ромите сме създали Рим. Чували ли сте за братята Ромул и Рем, дето ги кърмила вълчицата? Ей този Ромул си е чист ром. Затова градът се казва Рома. Ами Ромео и Жулиета? Ромео е наш. И Роман Полански? И Ромски-Корсаков? И Ромен Ролан? И Роми Шнайдер? И CD-ROM-а ние сме измислили? И Алфа-Ромео също?  Ние, ромите, си имаме и държава - Румъния. И напролет, на циганския събор в Брашов, ще ме изберат за цигански барон. Ще видите вие тогава кой съм аз! Ще видите!

 

                              Яроста му преминава в плач и той изкрещява на Фетисов:

                             

ДАУД                   Стани!

                              Фетисов става механично.

ДАУД                   Седни.

                              Фетисов сяда. Дауд продължава да командва “Стани!” и “Седни!”. Затъмнение. Затъмнението преминава в нощна буря. Ревът на вятъра изпълва сцената, блестят светкавици и ехтят гръмотевици. Шумът от бурята се смесва с рев на ниско летящи самолети.

 

ДОКТОРЪТ       Зимата дойде и снегът прекъсна планинските пътища. Никой не се интересуваше от нас и така ние останахме затрупани под снега сред планините. И новините от фронта бяха все едни и същи. Тази нощ  бурята беше необикновена, защото бе с гръмотевици през ноември. През цялата нощ ниско над манастира ревяха някакви заблудени в бурята самолети, но най-необикновеното бе това, което видяхме на сутринта в двора на манастира...

 

 

                              ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

 

                             

                              Утро. На сцената - голям контейнер с емблемата на ООН, покрит с парашут, с който вероятно е бил спуснат. Появява се Киро и оглежда контейнера.

 

ХАЧО                   Стой!

 

                              Киро  вдига ръце.

 

ХАЧО                   От къде открадна това?

КИРО                    От никъде. Тук си беше.

ХАЧО                   Снощи го нямаше?

КИРО                    Паднал е през нощта.

ХАЧО                   От небето?

КИРО                    Щом е с парашут...

 

                              Появява се докторът.

 

ДОКТОРЪТ         Какво става тук?

ХАЧО                   Откраднал един кашон от ООН.

КИРО                    Не съм. Щях да го крада, но не съм.

 

                              Докторът оглежда надписите.

 

ДОКТОРЪТ         Това е хуманитарна помощ.

ХАЧО                   Аз снощи казах, че ще пускат помощи  от въздуха…

КИРО                    Войната е на 200 километра?

ХАЧО                   Заблудили са се в бурята.

КИРО                    За тях тук всичко е Балкани. Казали са им “Пускай над Балканите” и те пускат.

ХАЧО                   И сега какво ще правим?

КИРО                    Да го върнем на ООН ли?

 

                              Докторът се колебае.

 

Тук пада реплика.

 

ХАЧО                   Снощи не сме яли нищо...

 

ДОКТОРЪТ         Отваряй!

 

                              Киро отваря кашона и изважда копринен флаг на ООН, а под него - пакети военни униформи.

 

ХАЧО                   Военни униформи?

 

                              В този момент дотърчава Дауд.

 

ДАУД                   Докторе, намерих контейнер с консерви.

 

ДОКТОРЪТ         Къде?

 

ДАУД                   Зад манастира.

 

                              Влиза и Матей.

 

МАТЕЙ                Докторе, гората е пълна с кашони!

КИРО                    Носете всичко в склада!

ДОКТОРЪТ         А ако ги потърсят?

КИРО                    Кой? ООН ли ще ги търси тук?

 

                                                            Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         От този момент аз престанах да звъня до Окръжния психодиспансер. Не зная кой беше кривият и кой правият в тази война, но съм сигурен, че ако някой имаше полза от нея - това бяхме ние.

 

 

 

                             

 

 

 

                              ПЕТА КАРТИНА

                              Сред стаята – отворен контейнер. Болните ядат  лакомо от пакетите и се забавляват , обличайки Фетисов във военна униформа. Той вече е закопчан и пристегнат перфектно, а Давуд го бръсне.

 

ДАВУД                Готово!

ХАЧО                   Сложи му и шапката!

КИРО                   (нахлупва му шапка). Ето! Готов е! (Командва високо.) Стани!

 

                              Фетисов бавно се изправя.

 

ДАВУД                (впечатлен). Като истински е.

КИРО                   (Командва високо.) Мирно! (Фетисов изпълнява механически.) Ходом марш! Раз-два! Раз-два!

МАТЕЙ                (под леглото). Не към мен!

КИРО                   Кръгом марш!

 

                              Фетисов марширува по сцената, а болните се заливат от смях.

 

КИРО                   Стой! Браво, господин полковник!

ХАЧО                   Защо мислиш, че е полковник?

КИРО                   На такъв прилича... (Високо). Полковник Фетисов?

 

                              Главата на Фетисов трепва.

 

КИРО                   Видя ли?  Опитай и ти.

ХАЧО                   Полковник Фетисов?

ФЕТИСОВ          ( тихо, движейки механично устни). Аз.

ХАЧО                   Чухте ли? Той проговори! (Отново към Фетисов.) Полковник Фетисов?

ФЕТИСОВ          Аз…

 

                              Всички се превиват от смях. Фетисов се хваща за главата и се олюлява.

 

КИРО                   Дръж се полковник! Мирно! Ти си полковник Фетисов.

ФЕТИСОВ          Тъй вярно. (Отново смях).

КИРО                   (козирува). Господин полковник.  Поделение “Св.40 мъченици” чака вашата команда. Заповядайте, господин полковник.

 

                              Внезапно Фетисов изкрещява високо и рязко.

 

ФЕТИСОВ          Стани!

 

                              Всички са в шок.

 

ФЕТИСОВ          Стани!

 

                              Скачат уплашени.

 

ФЕТИСОВ          Равнис!

ДАВУД                Той наистина...

ФЕТИСОВ          Не говори в строя! Мирно! Редник Иванов?

 

                              (Хачо се оглежда уплашено).

 

ФЕТИСОВ          Иванов?

ХАЧО                   Аз?

ФЕТИСОВ          Чай!

ХАЧО                   Слушам, господин...

ФЕТИСОВ          Полковник.

ХАЧО                   Слушам, господин полковник. (Налива.

ФЕТИСОВ          (пие шумно, крачейки пред строя.) Кой е тук най-старши?

ДАВУД                (плахо). Аз...Аз  бях ефрейтор, господин полковник.

ФЕТИСОВ          Браво, ефрейтор!

ДАВУД                Ефрейтор Шукриев, господин полковник.

ФЕТИСОВ          Браво, ефрейтор  Шукриев. До вечерна проверка всичко тук трябва да свети от чистота. Ясно?

ДАВУД                Ами…Няма санитар…

ФЕТИСОВ          Ясно ли е, питам?

ДАВУД                Тъй вярно, господин полковник.

ФЕТИСОВ          (Вижда Матей под леглото.) А ти, боец, защо си там?

МАТЕЙ                Аз...аз съм много малък.

ФЕТИСОВ          Щом носиш униформа не си малък. Професия?

МАТЕЙ                Шофьор.

ФЕТИСОВ          Пак ще въртиш волана, редник...

МАТЕЙ                Матеев, господин полковник.

 

                              Влиза докторът.

 

ФЕТИСОВ          Равнис! Мирно!

 

                              Докторът гледа шокиран, а Фeтисов тръгва с маршова стъпка към него.

 

ФЕТИСОВ          (високо). Господин доктор, полковник Фетисов на вашите услуги. (Към Хачо.) Иванов?

ХАЧО                   Аз?

ФЕТИСОВ          Чай за доктора!

ХАЧО                   Слушам, господин полковник. (Налива врящ чай и докторът го  изпива на екс.)

 

                              Влиза Пепа.

 

ФЕТИСОВ          Госпожице , полковник Фетисов на вашите услуги. (Пепа припада.)

 

                              Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Само този буйстващ луд ми липсваше.(Вдига телефона.) Ало, ало? Ало, ало! Окръжният психодиспансер? Ало, господин главен лекар, от “Св. 40 мъченици” се обаждам. Имаме ли връзка, ало? Имам болен за изолиране! Ало, чувате ли ме? Ало?. “(Затваря телефона.) О, Господи! Снегът е скъсал всички връзки. Проблемът беше двоен. Първо, че нямаше лекарства и второ - как да му ги дам. За сега все още имах някакви успокоителни и реших да действам с тях.

 

 

                              ШЕСТА КАРТИНА

 

 

                              Общата стая. Подреждат леглата.

 

ДАУД                   Внимавай! Подреди леглата по конеца. Още! Още малко!

ХАЧО                   Стига, моля те!  Той е луд, не виждаш ли?

ДАУД                   Кажи му го ти!

КИРО                   Така е. С луд не се спори.

МАТЕЙ                (под леглото). Движи се в дясно. Движи се в дясно и внимавай къде стъпваш с тия обувки! Ако ме настъпиш, отиваш на военен съд.

КИРО                    Спалното изглежда по-добре. Полковникът ще го хареса.

ДАУД                   Аз не съм го чул дума да отрони, а той бил полковник, представи си. Който е командвал веднъж, винаги ще командва. Опъни конеца!

КИРО                    От три години не е говорил. Само мълчи, гледа и си прави изводи. А ние не знаем с какъв човек живеем...

ДАУД                   Завършил е генералщабната академия в Москва. И май е участвал във Втората Световна...

ХАЧО                   Това  са глупости.

ДАУД                   Не помня точно. Може би  в Първата…

КИРО                    Видяхте ли доктора? Нищо не каза. Изпи си чая и излезе.

ДАУД                   Докторът! Какво може да каже докторът, когато пред него стои полковник от Таманската дивизия.

ХАЧО                   Таманската ?!?

ДАУД                   Тъй вярно. По време на Горбачовия пуч бил в Таманската дивизия. Лично командвал ударната танкова бригада, арестувал двама пучисти и ги изнесъл от Кремъл увити в персийски килими.

ХАЧО                   Ти от къде знаеш?

ДАУД                   Той ми каза.

МАТЕЙ                Лъжеш.

 

                              В този миг от коридора прокънтява гласът на Фетисов:

 

ФЕТИСОВ           Строй се за вечерна проверка!

ХАЧО                   Лудият идва!

ДАУД                   Строй се! Бързо!

 

                              Тримата бързо се строяват, а Малкият се свива под леглото.

 

ДАУД                   Господин полковник, взводът е строен.

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! Проверка почни! Ефрейтор?

ДАУД                   Тук.

ФЕТИСОВ           Иванов?

ХАЧО                   Тук.

ФЕТИСОВ           Пенев?

КИРО                    Тук.

ФЕТИСОВ           Матеев?

МАТЕЙ                (под леглото). Тук.

ФЕТИСОВ           (строго). Защо не си в строя, Матеев?

МАТЕЙ                Ще ме настъпи някой, господин полковник.

ФЕТИСОВ           Редник Матеев, влез в строя!

МАТЕЙ                Не мога! Страх ме е, разберете. Ето, целият треперя.

ФЕТИСОВ           Матеев, влезте в строя. Отговорността поемам аз, полковник  Фетисов.

МАТЕЙ                Искам, но не мога...Моля ви! Толкова съм дребен, толкова съм дребен!

 

                              (Разплаква се.)

 

ФЕТИСОВ           (рязко и високо). Редник Матеев. Станиии!

 

                              Малкият бавно се изправя, треперейки.

 

ФЕТИСОВ           Мирно!

 

                              Малкият замръзва инстинктивно.

 

ФЕТИСОВ           В строя, ходом марш!

 

                              Малкият мъчително повдига крак и с бавни стъпки заема мястото си в строя.

 

ФЕТИСОВ           Армията, господа, съществува, откакто има човечество, а строят съществува, откакто има армия. Всяка армия се крепи върху воинския строй и щом си в строя, никой не може да стъпи на твоето място, защото тогава строят се разпада, а разпадне ли се строят - разпада се и армията. Велики армии са побеждавани поради разпадане на строя и малки армии са побеждавали, благодарение на здравия си строй. Но строят, господа, не е само  строй от войници. Строят е и вътре в нас. И когато строят в нас се разпадне, човекът престава да бъде човек. Строят в нас крепи всеки човек, всяко общество, всяка армия. Защото духът на една армия е именно вътрешният строй на  всеки неин войник. Ясно ли е?

ВСИЧКИ              Тъй вярно.

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! На ляво! На дясно! Здравейте войници!

ВСИЧКИ              Здраве желаем, господин полковник!

 

                             

 

                                                                        Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         (Прелиства учебник.) За мен положението с Фетисов бе принципно ясно: тежката шизофрения бе приела параноична форма. Това в психиатрията се нарича дефазиране. Процесът в 90 процента е обратим и след седмица еуфорията утихва до началното състояние...За сега прогнозата бе оптимистична.

                             

 

 

 

СЕДМА КАРТИНА

 

                             

                              Монологът на доктора се прекъсва от звуците на утринна военна тръба. Отдалеч в  се чува високия глас на Фетисов:”Раз - два, раз - два...” и в двора се появяват тичащите, съблечени до кръста.

 

ДАУД                   Усили темпото!

ХАЧО                   (на Киро). Сега вече сме съвсем като луди...

ФЕТИСОВ           Не говори и дишай ритмично! Раз-два, раз-два... Стой! Облечи дрехите! Така... Равнис! Мирно! Свободно...За днес разпределението на деня е следното: до обяд - почистване на двора. След обяд от 14 до 16 часа - почивка. От 16 до 20 - време за лични нужди и вечеря, а след 20 часа - телевизия и почивка. Ясно?

ВСИЧКИ              Тъй вярно!

ФЕТИСОВ           Други предложения? Няма...Второ: от днес започваме да даваме дежурство по кухня. Дежурният лично ще приготвя храната и тя ще се консумира само след като я опита докторът. Иванов?

ХАЧО                   Аз.

ФЕТИСОВ           Днес започваш ти.

ХАЧО                   Слушам, господин полковник. Чаят е вече готов.

ФЕТИСОВ           Браво Иванов. По-нататък... Господа, при нас съществува, така да се каже, един деликатен въпрос. По стечение на обстоятелствата, между нас живее дама. Сами разбирате, че трябва да бъде преместена в отделна стая.

ДАУД                   Но там няма печка...

ФЕТИСОВ           Да, така е. Ефрейтор , погрижете се за печка и дърва в стаята на госпожица Антонова.

ДАУД                   Слушам, господин полковник. Матеев! Печка и дърва! Бегом!

ФЕТИСОВ           Не съм свършил...

ДАУД                   Остави! Равнис мирно!

ФЕТИСОВ           Имам сигнали, че изчезват вещи от нощните шкафчета. Моля извършителят на подобни нарушения да върне вещите обратно.

КИРО                    Слушам!

ФЕТИСОВ           При втори случай нарушителят ще бъде лишен от правото да носи военна униформа. Ясно?

КИРО                    Че то в една казарма ако не се краде, каква казарма е тогава?

ФЕТИСОВ           И последно - за нашето здраве бди един почтен и висококвалифициран човек. Всички разбираме, че става въпрос за доктора. Държа да се изпълняват всички негови разпореждания и предписания, а също така при среща да му се отдава чест.

ДАУД                   Господин полковник! Докторът!

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! Глави на дясно!

 

                              Появява се Докторът. Фетисов прави крачка напред и рапортува, отдавайки чест:

 

ФЕТИСОВ           Господин докторе! Всички са строени и готови за визитация.

 

                              Докторът пристъпва към строените, а полковникът го следва по военному в крачка зад него.

 

ДОКТОРЪТ         Здравейте.

ВСИЧКИ              Здраве желаем, господин доктор.

ДОКТОРЪТ         Някакви оплаквания?

ХАЧО                   Съвсем не, господин докторе.

ДОКТОРЪТ         Петров?

КИРО                    Съвсем не.

ДОКТОРЪТ         Матеев?

МАТЕЙ                Съвсем не, господин докторе.

ДОКТОРЪТ         Разбрах, че вече не спиш под леглото?

МАТЕЙ                В строя се чувствам добре, господин докторе.

ДОКТОРЪТ         Много добре. Значи съм излишен. Дерзайте, бойци!

ФЕТИСОВ           Ще се стараем, докторе! Равнис! Мирно!  За доктора - ура!

 

 

 

                              Затъмнение.

                             

                              Еуфорията при Фетисов засега нямаше признаци на затихване. Дори ставаше заразителна. След седмица постепенно и другите болни започнаха да се преобразяват. Вместо бившите плашила сега в двора на манастира сновяха избръснати, чисти и стегнати командоси. Движенията им станаха по-енергични, репликите - кратки и ясни. Безспорно ставаше въпрос за психиатричен феномен. Фетисов, под влиянието на болестта, беше придобил оная увереност и воля да подчинява, която караше всички неосъзнато и безпрекословно да приемат неговата духовна мощ.

 

 

 

 

 

                              ОСМА КАРТИНА

                             

                              В кабинета.

 

ПЕПА                   Добър ден.

ДОКТОРЪТ         Добър ден. Седнете.

ПЕПА                   Смятам да напусна манастира.

ДОКТОРЪТ         Моля? Да напуснете манастира?

ПЕПА                   Да.

ДОКТОРЪТ         И къде ще идете?

ПЕПА                   Ще постъпя в армията. В армията винаги има нужда от жени. Ти не си ли чувал за Майка Кураж?

ДОКТОРЪТ         Чувал съм, разбира се.

ПЕПА                   Искам да стана като нея. И там, на бойното поле, рискувайки живота си, ще си изкупя греха. Ще превързвам ранени и ще подкрепям духа на войниците Там .

ДОКТОРЪТ         Да. Това е благородно. Много благородно даже,  но проблемът е там, че сега в армията не приемат жени.

ПЕПА                   Аз говорих с полковника и той каза, че приемат. Утре трябва да си подам документите за постъпване.

ДКТОРЪТ            Къде?

ПЕПА                   При полковника.

ДОКТОРЪТ         Ах, да, разбира се...

ПЕПА                   Само трябва да ми издадете медицинско, че съм здрава.

ДОКТОРЪТ         Защо трябва медицинско?

ПЕПА                   Така каза полковникът.

ДОКТОРЪТ         Разбира се. Ето...

ПЕПА                   Полковникът каза  два екземпляра.

ДОКТОРЪТ         Добре. Ето още един екземпляр.

ПЕПА                   Нямат подпис?

ДОКТОРЪТ         Така ли? Да наистина...Ето подпис.

ПЕПА                   И печат...

ДОКТОРЪТ         Печатът е излишен.

ПЕПА                   Полковникът иска.

ДОКТОРЪТ         Добре щом иска полковникът... Ето и печат.

ПЕПА                   Значи съм здрава, така ли?

ДОКТОРЪТ         Разбира се.

ПЕПА                   Защо тогава главният лекар ми каза, че съм луда?

ДОКТОРЪТ         Всеки може да сгреши.

ПЕПА                   Значи е сбъркал?

ДОКТОРЪТ         Случва се на всеки.

ПЕПА                   Аз сега ще му изпратя единия екземпляр, за да не обижда друг път.

 

                              Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Съдбата ми поднасяше рядък шанс за специалиста - да бъда свидетел на един социалнопсихологически експеримент, който се разиграваше пред очите ми. Да, разбира се: всяко едно нормално общество представлява една игра с определени правила,  които само лудите не спазват? А моите болни сега вече живееха в една игра с правила, които спазваха. Значи те не бяха вече луди? Напротив, дори бяха в цветущо здраве. Реших да не се намесвам и да оставя този процес на неговото естествено развитие. Започнах да записвам наблюденията си. Имах вече идея да разработя подобна форма на терапия и да я патентовам.

 

 

 

                              ДЕВЕТА КАРТИНА

                             

ФЕТИСОВ           И така, нека направим преглед на наличните материални ресурси. Иванов?

ХАЧО                   (преглежда изчисленията си). Разполагаме с храни, в това число консерви и плодови сокове за една година.

ФЕТИСОВ           Ефрейтор?

ДАУД                   Дрехи имаме за около пет години.

ФЕТИСОВ          Пенев? Как сме финансово?

КИРО                   Имаме 24 - наш капитал  и  29 –чужд.

ФЕТИСОВ          Чуждите капитали чии са?

КИРО                   На доктора. Но ако заповядате, ще му ги върна?

ФЕТИСОВ          Задръж ги да му трупат лихва . Общо колко имаме?

КИРО                   Четирийсет и девет.

ФЕТИСОВ          Добре би било да са повече.

КИРО                   Слушам, господин полковник! 

ФЕТИСОВ           Матеев? Как сме с транспорта?

МАТЕЙ                Разполагаме с джип в изправно състояние, но без гуми.

КИРО                    Той имаше гуми, ама...

ФЕТИСОВ           След една седмица да има гуми.

КИРО                    Слушам, господин полковник.

МАТЕЙ                Нямаме и бензин.

ФЕТИСОВ           След една седмица да има бензин.

КИРО                    Слушам, господин полковник.

ХАЧО                   Господин полковник, разрешете да доложа.

ФЕТИСОВ           Да?

ХАЧО                   Започват новините?

ДАУД                   Заеми местата за новините!

 

                              Сядат пред телевизора.

 

ХАЧО                   Добър вечер, дами и господа. Ожесточените боеве  продължиха и днес. Конвоят с хуманитарни помощи на ООН отново бе спрян и говорител заяви, че ООН ще поднови снабдяването с хуманитарни помощи от въздуха чрез нощни полети.

КИРО                    Това е добре..Може пак да сбъркат

ВСИЧКИ              Шт!         

ХАЧО                   Говорител на ООН заяви, че ако конфликтът продължи, ООН ще  използва сила за опазване на мира в тази част на света.

ФЕТИСОВ           Изводът е един - трябва да се присъединим към ООН.

 

                              Той удря с юмрук по телевизора и звукът се появява. Чуват се изстрели и трясък от бомбардировка.

 

                                                                       Затъмнение.

 

 

 

 

 

ВТОРА ЧАСТ

 

                             

                              ПЪРВА КАРТИНА

 

                              Пепа във военна униформа и  Дауд.

 

ДАУД                   Моля ти се! Само да пробвам.

ПЕПА                   Не!

ДАУД                   Моля те като боен другар.

ПЕПА                   Не!

ДАУД                   Бог ще ти прости. Нали служиш на бога?

ПЕПА                   Сега служа в армията.

ДАУД                   Чувствам, че съм по-добре. Искам само да разбера имам ли подобрение?

ПЕПА                   Ако не престанеш, ще докладвам на полковника.

ДАУД                   Защо пък на полковника?

ПЕПА                   Защото тук има военна дисциплина и всичко става със заповед. Ти писмена заповед за това имаш ли ?

ДАВУД                Нямам.

ПЕПА                   И по-добре. Защото ако имаше, нямаше да можеш да я изпълниш. 

 

                              Пепа се отдалечава важно. Появява се докторът.

 

ДОКТОРЪТ         Как си ?

ДАУД                   По-добре съм докторе. На войник какво му трябва? Да се наяде, да се наспи и ако падне нещо…така...Ама не пада.

 

                              Дотърчава запъхтян Хачо.

 

ХАЧО                   Господин докторе, полковникът ви кани на заседание на щаба.

ДОКТОРЪТ         И щаб ли има вече?

ХАЧО                   Тъй вярно, господин докторе.

 

                              В този момент  прозвучава пронизителен вой на сирена. Хачо и Дауд се хвърлят по очи на земята.

 

ДАУД                   Лягай, докторе! Въздушна тревога!

 

                                                                 Затъмнение.

 

 

                             

                              ВТОРА КАРТИНА

 

                              Заседанието на щаба е в двора.

 

ДАУД                   Докторът идва!

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! Глави на ляво!

 

                              Идва докторът.

 

ФЕТИСОВ           Заповядайте, господин докторе. Вече можем да започнем. (Обръща се към всички). Братя! Измина вече месец откакто небето ни прати своя дар, както Бог изпрати манната небесна на обезверените юдеи. Тогава ние умирахме от глад и студ и приехме този дар на цивилизацията конкретно: като дрехи и храна. Но днес, с мъдростта на изминалото време, ние можем вече спокойно да кажем, че това беше нещо повече. Това бе една блага вест Господна, една покана да се присъединим към цивилизования свят. Затова, след дълги разсъждения, предлагам:

                              Първо. Да обявим нашата бойна единица, считано от днес, като бойно поделение на ООН.

                              Второ. Да обявим територията, върху която е разположено нашето подразделение за цивилизована територия ООН.

                              Трето. Да осъществим връзка с административни структури на цивилизацията и да се присъединим към тях. Други предложения има ли? Няма. Предлагам да пристъпим към тайно гласуване и след положителния резултат да подпишем учредителен документ. Белите бюлетини са “за”, черните - “против”.  Да пристъпим към гласуване.

ДАУД                   Равнис! Мирно! Към урната - ходом марш!

 

                              (Всички влизат един след друг в кабинката на тоалета и гласуват.)

 

ФЕТИСОВ           Господин докторе! Вие, макар и цивилен, през цялото време споделяхте нашите мъки и радости, затова е редно и вие да гласувате. Затова от името на целия боен колектив ви моля - заповядайте!

 

                              След напрегнато колебание докторът гласува.

 

ФЕТИСОВ           Всички гласове са “за”. А сега нека обявим официално, като реален акт, първите две точки от нашата програма.

ДАУД                   Равнис! Мирно!

ФЕТИСОВ           В резултат на реализирано тайно гласуване ние обявяваме нашата бойна единица като подразделение но ООН, а прилежащата й площ за свободна и цивилизована територия! Това е нашият учредителен документ.(Вдига високо лист хартия.)

ДАУД                   Ура!

 

                              Прозвучава мощно “ура” и Пепа бавно издига на пилон син флаг на ООН.

 

ФЕТИСОВ           Господа, до тук ние реализирахме първите две точки от нашата програма. Остава последната, но най-важна и най-трудна задача - установяване на контакт със структурите на ООН и реалното интегрирането към цивилизацията. Очаквам Вашите предложения за установяване на контакт.

 

 

                              Настъпва дълго мълчание. Най после Докторът вдига ръка.

 

ДОКТОРЪТ         Господин полковник, може ли?

ФЕТИСОВ           Заповядайте, господин докторе.

ДОКТОРЪТ         Аз зная, че в момента всички си мислите за телефона в моя кабинет, но аз смятам, че неговото използване за подобна цел най-малкото е лекомислено. Защото този телефон вероятно ще бъде подслушан и ние ще станем жертва на инсинуации и шантаж преди още да сме получили реалната подкрепа на ООН и други структури на цивилизацията.

ФЕТИСОВ           (след дълга пауза). Аз смятам, че докторът е абсолютно прав. Телефонът като възможност отпада. Други предложения?

ХАЧО                   По време на война са използвали пощенски гълъби.

МАТЕЙ                Да използваме прелетните птици. Сега прелитат големи ята на юг.

ФЕТИСОВ           Да, това е решението. Използвайки хилядолетния воински опит, ние ще изпратим стотици послания по птиците. Все едно от тях ще стигне по предназначение. Браво Матеев. Ура!

ВСИЧКИ              Ура!

ХАЧО                   А отговор? Как ще получим отговора?

                             

                              Настъпва мъчителна пауза.

 

ДОКТОРЪТ         Естествено е да го получим пак по птиците.

 

                              Възглас на облекчение.

 

ФЕТИСОВ           Ура за доктора!

ВСИЧКИ              Ура!

ФЕТИСОВ           От утре почваме да пращаме послания.

 

                                                                       Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         (води записки). Птиците прелитаха на огромни ята над планината, а те ги ловяха нощем, когато кацаха за отдих между преходите. Вършеха го много внимателно, за да не ги наранят и привързваха към крачетата им стотици послания до Европейския парламент в Страсбург, ЮНЕСКО, ООН и къде ли не още. А птиците отлитаха на юг, към Африка , а някои дори до Южния полюс (както твърдеше Матей), но полковникът обясни, че ООН има наблюдатели навсякъде и посланията ще стигнат по предназначението си.

 

 

 

                              ТРЕТА КАРТИНА

 

                               Всеки държи по една птица и връзва послание към крака й.

 

ДАУД                   Кълват... Изкълваха ми ръцете.

ХАЧО                   Кълват защото не знаят, че намеренията ни са благородни. Като ги пуснем, тогава ще разберат, че намеренията ни са благородни и тогава няма да ни кълват.

МАТЕЙ                Те и сега разбират. Те разбират всичко което говорим. Птиците разбират езика на хората, защото човекът е произлязъл от птицата.

КИРО                    Човекът е произлязъл от маймуната.

МАТЕЙ                Да, но маймуната е произлязла от бозайника, а бозайникът е произлязъл пак от птицата. Така, че човекът е произлязъл от птицата и един ден пак може да се превърне в птица.

КИРО                    Това не може да стане. Историята никога не се връща назад.

МАТЕЙ                Може да стане. Може! Защото само птиците и човекът могат да летят. Птицата с крилете си, а човекът - с духа си. А освен това, птицата е най-благородното същество и въпреки, че е толкова малка, е способна на голям подвиг - да пренесе нашето послание на хиляди километри и да ни спаси.

ХАЧО                   Всяко същество, малко или голямо -  е способно на подвиг.

МАТЕЙ                Така е и не е така. Защото един голям подвиг, съпоставен с ръста на едно малко същество, става неизмеримо по-голям.

ДАУД                   Готови ли сме всички?

ВСИЧКИ              Готови сме.

ДАУД                   Тогава да пускаме.

ВСИЧКИ              Да пускаме.

 

                              Отиват до отворения прозорец.

 

ДАУД                   Равнис! Мирно! Пускай!

ВСИЧКИ              Пускай!

 

                              Чува се звук от криле и всички гледат дълго след отлитащите птици.

 

КИРО                    Отлетяха...

ДАУД                   Човекът може да е произлязъл от птиците, но не е като тях, защото птицата винаги може да отлети където си поиска, а ние завинаги щяхме да си останем тук, ако не беше полковникът.

ХАЧО                   Това означава, че и човекът може да полети, ако поиска.

КИРО                    Полковникът може да лети. Видях го вчера с очите си.

МАТЕЙ                Ти си луд.

КИРО                    Знам. Но го видях. Махаше с ръце към едно ято и както махаше с ръце, бавно се отдели от земята и се издигна  до върховете на дърветата. Ятото слезе ниско и птиците накацаха по раменете  и главата му. Започнаха да му говорят нещо и го викаха да тръгне с тях, но той не пожела и пак слезе обратно на земята.

ХАЧО                   Ти си бил пиян.

КИРО                    Не пия вече. Казах ви истината – той може да лети.

МАТЕЙ                А защо не отлети от тук, щом може?

КИРО                    Защото не иска да ни изостави. А може би иска да научи и нас.

МАТЕЙ                Понякога вечер страшно ми се иска пак да стана малък, да се гушна в някоя голяма птица и да полетя. Да летя дълго, много дълго, да кацна чак ТАМ и да им предам цялото послание. А ТЕ, като ме видят колко съм малък, ще кажат: “Как толкова малко същество е успяло да прелети такова голямо разстояние?” А аз ще им отговоря:”Успях, защото там са моите приятели, които макар и големи, са не по-малко нещастни от мен.” Тогава те ще попитат: “Защо са нещастни?” и аз ще им отговоря: “Защото са луди, а лудите у нас не ги разбира никой”.

 

                                  

                              ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

 

                              Пепа е прегърнала една птица, чиято глава е пъхната под крилото и я люлее приспивно, пеейки детската песен, с която децата приспиват пилета.

 

ПЕПА                   (пее). Спи, спи, пиленце

                              майка ти е птица,

                              баща ти - лисица...

 

Минава Фетисов .

 

ФЕТИСОВ           Здраве желаем, госпожице! Полковник Фетисов на вашите услуги.

ПЕПА                   Шт! Тихо! (Оставя заспалата птица.) Заспа...

ФЕТИСОВ           Да, наистина...

ПЕПА                   Птиците заспиват много бързо.

ФЕТИСОВ           Да...Не бях обръщал внимание.

ПЕПА                   И не бива да се будят докато не се събудят сами, иначе спират да пеят.

ФЕТИСОВ           Интересно...

ПЕПА                   Какво ли сънува сега? Сигурно сънува, че е вече в топлите страни... А там сигурно я чака някой и няма да бъде сама...  Птиците  живеят по две...

ФЕТИСОВ           Да, да...Това май в училище се учеше...

ПЕПА                   Тия неща не се учат...

ФЕТИСОВ           Хубаво време е днес...

ПЕПА                   Да, да.

ФЕТИСОВ           И слънце има...

ПЕПА                   Да.

ФЕТИСОВ           Вчера също не беше лошо...

ПЕПА                   Не беше.

ФЕТИСОВ           Да...Не се знае обаче утре как ще бъде.

ПЕПА                   Така е...За утре не се знае.                     

ФЕТИСОВ           Пък може и цяла седмица да продължи така...

ПЕПА                   Може, може...

ФЕТИСОВ           То като тръгне веднъж... Все така върви. Докато стане лошо, все е хубаво...

ПЕПА                   Така е.

ФЕТИСОВ           А после пак се оправя...Е, хайде довиждане.

ПЕПА                   Довиждане. И извинявайте...

ФЕТИСОВ           За какво?

ПЕПА                   Ами... Вие умеете да водите хубави разговори, а аз...

ФЕТИСОВ           Какви разговори?

ПЕПА                   Ами за времето... И за други неща...

ФЕТИСОВ           О, това е нищо... Толкова е лесно, че ще ви науча и вас...

ПЕПА                   Много ви благодаря.

ФЕТИСОВ           За нищо. Разрешете да напусна, госпожице! (Козирува и отминава.)

 

                              Пепа поема спящата птица, прегръща я и се разплаква.

 

ПЕПА                   Господи, дано само не го погубят властта и славата! Властта и славата най-лесно погубват мъжете.

 

                                                                         Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Започнаха да чакат отговор на посланието по птиците. По цял ден на двора имаше дежурен, който наблюдаваше небето, а останалите дебнеха по скалите и дърветата за накацали птици с послания. Понякога от север се задаваха огромни ята, които се нижеха с часове над дефилето. Тогава всички излизаха на плаца и гледаха дълго към небето дали някоя птица няма да се отдели и да кацне при нас. Очите на всички се просълзяваха от взиране...

 

 

                              ПЕТА КАРТИНА

 

 

                              Всички са на плаца и гледат към небето, издавайки примамващи птичи крясъци. Дрехите и лицата на всички са покрити с пера и птичи изпражнения.

 

КИРО                   Вижте, вижте! Задава се ново ято. Господи, небето потъмня от птици...

ДАУД                   Залегни да не се изплашат! (Залягат и продължават да издават птичи звуци.)

МАТЕЙ                Колко много птици, Господи!

ХАЧО                   Погледнете онази там! В левия край на небето! Май носи нещо на крака си?

ДАУД                   Виждате ли една извън третото ято? Лети по-ниско от другите? Значи нещо й тежи? Може би носи посланието? Не, не... Вдигна се при другите.

ПЕПА                   Още едно ято идва от северозапад. Още по-голямо.

ДАУД                   Залегни! Залегни и примамвай с крясък на врана!

 

                              Крещят като  врани.

 

ХАЧО                   Стоп? Това не са врани, а жерави.

ДАУД                   Дай крясък на жерави!

                             

                              Крещят като  жерави..

 

ХАЧО                   Вижте, двете ята се смесиха!

МАТЕЙ                Не е вярно! Така изглежда от тук, но те летят в различни височини и никога не могат да се смесят. Всяко ято си има отделен въздушен коридор.

ДАУД                  Сега, ако някоя птица от горната рота иска кацне при нас с послание, долното ято  няма да я пусне...

МАТЕЙ                Не! В такъв случай ще й отворят коридор. Гледайте внимателно дали ще просветне въздушен коридор!

КИРО                    Защо гледаме на север, когато посланията ни заминаха на юг? Трябва да гледаме на юг.

ДАУД                   Вярно! Много вярно! Трябва да гледаме на юг. Равнис! Мирно! Кръгом!

 

                              Всички се обръщат кръгом на юг и пак вдигат глави към небето.

 

ХАЧО                   От юг не идват никакви птици?

МАТЕЙ                Наистина?

КИРО                    То е много ясно. През зимата птиците летят на юг, а не на север...

ФЕТИСОВ           ООН може да получи послание на юг, а да го изпрати от север. Защото техните комуникационни възможности са неограничени.

ХАЧО                   Значи може и от север да дойде?

КИРО                    От север ще дойде, разбира се. Коя птица е луда като нас да лети през зимата на север?

ДАУД                   Равнис! Мирно! Кръгом!

 

                              Всички отново се обръщат на север.

 

ПЕПА                   Две нови ята идват. (Плачейки.) Господи, толкова много птици, а нито една не каца при нас!

МАТЕЙ                Спокойно! Не се отчайвайте! Птиците са милиарди. Ако те са пратили хиляда послания, значи, че на всеки милион птици само една носи послание. А до сега дори половин милион не са прелетели...

ХАЧО                   Виждате ли една, която прави лупинги? Виждате ли я?

ВСИЧКИ              Къде?

МАТЕЙ                Ехей там. В средата на небето.

ПЕПА                   Тя иска да ни привлече вниманието, не разбирате ли?

ХАЧО                   Вярно. Поне така изглежда.

ХАЧО                   Вижте, вижте! Тя се отдели от ятото.

МАТЕЙ                Ето, слиза надолу.

ДАУД                   Към гората! Към гората лети.

ХАЧО                   Вече не се вижда. Сигурно кацна. Да вървим да я търсим.

КИРО                    Къде?

ХАЧО                   В гората, къде...

КИРО                    Как ще я намерим в гората? Гората е хиляди хектари.

МАТЕЙ                Тя сама ще ни се обади.

КИРО                    Всички сме луди, но ти пък съвсем... Как ще ни се обади птица?

ФЕТИСОВ           Те са я дресирали.

КИРО                    Така може...

ДАУД                   Към гората. Бегом марш!

ВСИЧКИ              Към гората! Към гората!

ДАУД                   Напред!

 

                                                           Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Тази птичка може би носеше някакво послание, но те не я намериха, защото се спусна мъгла. Търсиха я до вечерта в мъглата, но сигурно се беше заблудила и не им се обади. В следващите дни ятата вече намаляха, но известието така и не идваше. Полковникът също бе притеснен, въпреки, че не го показваше с нищо. Маршът по плаца и войсковите занятия продължаваха всеки ден, но и той самият разбираше, че не можеш да подготвяш безкрайно дълго една армия без да я поведеш нанякъде. Тогава полковникът предприе партизанска тактика. Бойците се пръснаха из местността поединично, за да се повиши вероятността за среща с вестоносеца.

 

 

                              ШЕСТА КАРТИНА

 

 

                              Тъмнина. Крясък на птица от единия край на сцената и отговор на птица от другия край. Диалогът става все по-близък и по-близък. Птиците вече са една до друга и диалогът е почти интимен. Изведнъж чува се шум от борба и удари.

 

ДАУД                   Стой! Хванах ли те най-после. Давай писмото! 

КИРО                   Нямам писмо, не удряй!

ДАУД                   А ти защо удряш?

КИРО                   Ти пръв почна?

 

                              В това време се чува трети зов на птица.

 

ДАУД                   Шт! Чуваш ли?

КИРО                   Да.

                             

                              Птицата отсреща издава звуци, а те и отговорят.

 

ДАУД                   Идва насам.      

ДАУД                   Пълзешком напред!

КИРО                   Идвам.

ДАУД                   Залегни! Тук е.

КИРО                   Тихо. Аз я видях. Претича през двора на манастира.

ДАУД                   Сигурен ли си?

КИРО                   Сигурен съм. Много голяма птица с огромни криле.

ДАУД                   Сега къде е?

КИРО                   Там. В тъмнината. Беше най-малко 40 кила.

ДАУД                   Не вярвам. Такива птици няма?

КИРО                   Има. Може да е щраус.

ДАВУД                Тогава да я хванем.

КИРО                   Давай!

 ДАУД                  В атака!

 

                              Шум от борба и крясъци.

 

ДАУД                   Ох, проби ми черепа! Помощ! Ранен съм!

КИРО                   Дръж се, идвам!

ДАУД                   Влез в близък бой!

КИРО                   Влизам!

ДАУД                   Удари силно. Така! Още! Още!

 

                              Чуват се удари.

 

 

 

                              Светлина. На вратата Фетисов, Хачо и Докторът. На пода лежи огромна безжизнена птица.

 

ФЕТИСОВ           (строго). Кой посегна на птицата?

ДАУД                   Тя първа посегна...Ние само искахме да я хванем.

ФЕТИСОВ           Стани! Мирно! Птиците са безразсъдни, ерго беззащитни. Ние очакваме от тях известие и спасение, а как ги посрещаме? С насилие?! Представяте ли си как би погледнала Европа на това? И как ще я погледнем ние, когато се явим пред нея? Как ще погледнем в очите тези хора, които ни изпратиха храна, когато умирахме от глад, дрехи - когато умирахме от студ и надежда, когато бяхме рухнали от отчаяние? Тези хора, които ще ни изпратят известие по птиците и когато го получим, ще ни приемат като братя. Защото тези хора не са обикновени хора, те са ангели!

                             

                              В това време птицата се раздвижва.

 

ВСИЧКИ             Жива е! Жива!

 

                              Птицата се изправя бавно и разтваря криле. Това е Матей с прикачени криле,  облепени с пера.

 

ХАЧО                   Матей? Матей, ти ли си?

МАТЕЙ                Аз съм.

ХАЧО                   Какви са тези криле?

МАТЕЙ                Направих ги с пера от възглавница. Исках да долетя при тях и да им разкажа всичко.

ДАВУД                А ние помислихме че вече си върнал  и носиш известие. И затова…

ПЕПА                   (Влиза). Известие! Известие!! Пристигна известие. (Тя държи в ръка малка птичка.) Беше се заплела в мрежата и вече замръзваше от студ. На крака й има известие, написано върху метален пръстен. Ето!

 

                              Фетисов поема птицата и разглежда известието внимателно.

 

ДОКТОРЪТ         Орнитологичен пръстен.

ХАЧО                   Пише нещо?

ФЕТИСОВ           Това е шифрограма.

ХАЧО                   Пише Е. 01, 01.

КИРО                    (чете бавно). Е. 01. 01.

ФЕТИСОВ           (дешифрира). Елате. Първи. Първи. (Към всички.) На първи януари тръгваме.

ХАЧО                   Как така тръгваме?

ФЕТИСОВ           Върху заповед не се разсъждава! Ясно?

 

                              Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Това, което в първия момент ми изглеждаше невъзможно, започна с всеки изминат ден да става все по-реално. Те изкараха стария джип и го пребоядисаха в бяло, а върху капака на двигателя и вратите се появи синия знак на ООН. Дисциплината се затягаше от ден на ден. За да стигне времето ставаха в 4.30 сутринта.

 

                             

                              СЕДМА КАРТИНА

 

                               На стената - карта на Европа, върху която с огромни червени стрелки е означен маршрутът. Пред картата стои Фетисов с показалка.

 

ФЕТИСОВ           Още веднъж маршрута. От тук към Сърбия. Сърбия - Унгария. Унгария - Словакия, Словакия - Чехия, Чехия - Германия, Германия - Франция, Франция - Страсбург. Но още с влизането в Сърбия, ние ще влезем в контакт с цивилизацията чрез омиротворителни части на ООН. А сега - възможните препятствия: първо, да ни спре полиция.

ХАЧО                   Невъзможно. Полицията никога няма да спре автомобил със знаци на ООН.

ФЕТИСОВ           Така. По-нататък?

КИРО                    По-нататък е границата и там ще ни върнат обратно.

ФЕТИСОВ           Господа!. Ние, господа, имаме учредителен документ, с който сме присъединени към ООН и никой не може да спре едно бойно поделение на Обединените цивилизационни нации. Днес е 30 декември и ние вече сме окончателно готови. Утре е 31 декември.  Обявявам го като ден за почивка и размисъл... Тръгване - на 31 декември в 00 часа.

 

                                                                        Затъмнение.

 

ДОКТОРЪТ         Те наистина щяха да тръгнат. Разбира се всеки велик проект има слабо място: аз бих могъл да позвъня в психодиспансера и да осуетя всичко. Но тогава бих разрушил тяхната игра, в която те живееха като нормални. И те пак щяха да се превърнат в човешки развалини, каквито бяха преди. И в края на краищата кой може да гарантира коя игра е истинската? Дали тяхната малка игра или голямата игра на всички  които се наричат нормални .На 31-ви Фетисов дойде при мен...

 

 

                              ОСМА КАРТИНА

 

 

                              Докторът  сам.

 

ФЕТИСОВ           Добър ден, господин докторе.

ДОКТОРЪТ         Седнете.

ФЕТИСОВ           Благодаря. (Сяда.) Господин докторе, искам преди всичко да изкажа уважението си към вашата позиция на ненамеса. Аз съм военен и си давам реална сметка за затрудненията, които бихте могли и все още можете да ни създадете.

ДОКТОРЪТ         Както виждате не го правя.

ФЕТИСОВ           Вие, разбира се, имате и друг избор, но ние - не. Ние трябва да тръгнем.

ДОКТОРЪТ         Вярваш ли, че ще успеете?

ФЕТИСОВ           Що за въпрос?

ДОКТОРЪТ        До там има пет държавни граници, а вие нямате нито един документ?

ФЕТИСОВ           Как така? А учредителният документ?

ДОКТОРЪТ         Това е чиста параноя?

ФЕТИСОВ           Да останем тук е по-лошо и от параноя. Всяка мечта и всяко велико начинание са параноя, докторе.

ДОКТОРЪТ         Великите начинания успяват рядко...

ФЕТИСОВ           (бавно и отчетливо). Докторе, искам - значи мога!

ДОКТОРЪТ         Може би...На лудия и Господ му помага.

ФЕТИСОВ           Докторе, господ помага единствено на лудите в този свят. Защото и той е бил луд, когато го е създал. И сега е влюбен в грешката си.

ДОКТОРЪТ         Може би...Логическа връзка има...

ФЕТИСОВ           Тръгваме в полунощ. (Козирува и излиза).

ДОКТОРЪТ         (сам). Да тръгна или да не тръгна? Кого да следвам? Йорик или Фортинбрас? Във всеки случай до сега съм следвал винаги нормалните и не бих казал, че съм стигнал бог знае къде. Нито географски, нито всякак...

 

 

                              ДЕВЕТА КАРТИНА

 

                              Затъмнение, в което прозвучава войнишка тръба и тропот от тежки войнишки обувки. В тъмнината се чуват високите команди на Фетисов:

 

ФЕТИСОВ           Строй се! Равнис! Мирно! Проверка почни! Ефрейтор?

ДАУД                   Тук.

ФЕТИСОВ           Антонова?

ПЕПА                   Тук.

ФЕТИСОВ           Иванов?

ХАЧО                   Тук.

ФЕТИСОВ           Матеев?

МАТЕЙ                Тук.

ФЕТИСОВ           Пенев?

КИРО                    Тук.

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! На дясно! Към изходния пункт, ходооом марш! Стой! На ляво! Равнис! Мирно!

 

                              Сцената се осветява и виждаме всички строени пред белия джип, върху който се вее знамето на ООН.

 

ФЕТИСОВ           Господа, явявайки се като бойно подразделение на ООН, ще се наложи да говорим чужди езици. В това отношение мога да кажа, че моят матерен език е руски.

ДАУД                   Аз знам цигански.

ХАЧО                   Аз знам един монолог на английски:”Тo be or not to be...”

ПЕПА                   Ти по-добре ще бъде да мълчиш ...

ХАЧО                   Ще мълча, но ако ти проговориш за Дунав мост, всички ще разберат, че сме луди.

ПЕПА                   Кой е луд? Аз ли? Това документ ли е? Пише ли тук, че съм здрава? Пише ли?

ФЕТИСОВ          Господа! Вие не сте луди, господа! Вие само сте различни от другите. Вие просто не сте създадени за този свят, господа, защото този свят е създаден за еднаквите. Но нашият истински свят съществува някъде и ние трябва да вярваме в това, защото в Библията е казано:

                              Блажени страдащите!

                              Блажени молещите!

                              Блажени плачещите!

                              Блажени нищите духом!

                              Ние сме всичко това взето заедно, братя, и затова нека добавим онова, което Божията уста е пропуснала: “Блажени лудите”! И нека вярваме в това, въпреки че никъде в “Хартата за човешките права” няма нито ред за правата на лудите. Тук вие имате единствено правото да бъдете лекувани, за да станете еднакви, затова лудите са най-беззащитните и нещастни хора в този свят. Ние трябва да избягаме от него. Всъщност ние вече бягаме - но не като победени. Ние ще избягаме като победители. И ще успеем, защото сме различни. Ясно?

ВСИЧКИ              Тъй вярно!

 

                              Докторът, който до този момент слуша отстрани, се приближава към Фетисов.

 

ДОКТОРЪТ         Господин полковник, разрешете да вляза в строя.

ФЕТИСОВ           Да.

 

                              Всички ръкопляскат и докторът застава в края на строя.

 

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирнооо! Напред господа! Ходооом Марш!

 

                                                           Затъмнение.

 

 

ДОКТОРЪТ         Най лесно се преминава граница на първи януари сутринта... Митничари изобщо не видяхме - вероятно изпращаха новогодишната нощ. Граничарите отдадоха чест на полковника от ООН и пожелаха лек път. А на разсъмване вече пътувахме през чужбина. Тук хората се деляха не на луди и нормални, а на християни и мюсюлмани. Съдбата винаги ще намери как да раздели хората. Хиляди бежанци вървяха на изток, а ние продължихме на запад, откъдето тия хора идеха, защото, както каза полковникът, пътят към рая минавал през ада. Колкото по- на Запад отивахме, толкова повече поделения от сини каски срещахме и се поздравявахме с тях. Накрая се присъединихме към една изтегляща се автоколона от френски сини каски и потеглихме с тях на запад. След пет дни влязохме в Страсбург.

                              В сградата на Европейския парламент не ни пуснаха, затова подадохме молбата си по пощата.  Тук хората са много точни и след месец ни отговориха. Пишеха ни, че нямали такъв закон, който да третира въпроса за самоволно присъединили се чужди войскови части. По същата причина не можели и да ни експулсират. И така, ние останахме извън закона, макар и в сърцето на цивилизована Европа. Разположихме се на лагер в центъра на Страсбург, пред катедралата,       където всеки извън закона някога е можел  да намери убежище в храма. Слава тебе, господи!

 

 

 

                              ДЕСЕТА КАРТИНА

 

 

                              Навели глави и изпаднали в отчаяние, всички седят на земята. В този момент високо прозвучава твърдият и уверен глас на Фетисов.

 

ФЕТИСОВ           Стани! Строй се!

 

                              Изпълняват неохотно командата.

 

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! Братя, ние извоювахме огромна победа. Изминахме хиляди километри. Това е огромен подвиг и той ще ни даде нови сили да продължим. Най-важното на този свят е да се изправиш и да продължиш.        Истинският войник намира сили да се изправи и да продължи към оня прекрасен свят, за който е създаден. Ясно?

ВСИЧКИ              Тъй вярно!

ФЕТИСОВ           За победата - ура!

ВСИЧКИ              Ура!

ФЕТИСОВ           Равнис! Мирно! Ходом марш! Раз-два, раз-два... Левий, левий! Раз-два-три! Левий, левий, раз-два-три!

 

                              ( Изпаднал в делириум, Фетисов продължава да крещи.)

 

ФЕТИСОВ          Ние ще намерим този прекрасен свят. Ще го намерим, дори и да не съществува на Земята, защото ще продължим да го търсим и след смъртта. Вселената е безкрайна и никой не е бил навсякъде, за да докаже, че такъв свят не съществува…

 

                              (Внезапно Фетисов изпуска каската си на земята, главата му клюмва и той притихва в неподвижно мълчание. Затъмнение.)

 

ДОКТОРЪТ       Полковникът не проговори никога повече. Той отново се върна във фазата на депресия и остана неподвижен завинаги.

 

                              ЕПИЛОГ

 

                              Всичко това се случи отдавна. Преди една, две или три години - не помня точно. Днес не зная коя дата точно сме и кой месец, но е пролет, защото хванахме една прелетна птица и Дауд използва случая да прати писмо по нея до жена си.

 

                              Сцена, в която всички пускат птицата.

 

ДАУД                   Пускай!

ВСИЧКИ              Пускай!

ХАЧО                   Полетя!

КИРО                    Вече не се вижда!

МАТЕЙ                Виждам я! Напуска Франция! Вече е в Германия!

ХАЧО                   Германия - Чехия...

КИРО                    Чехия- Словакия...

ПЕПА                   Словакия - Унгария...

МАТЕЙ                Унгария - Сърбия...

ВСИЧКИ              Сърбия…България. О, Господи! Кацна.

 

                                                                                Затъмнение.

 

 

ДОКТОРЪТ         И понеже не може да пише, Дауд ми продиктува писмото. Ето го:

 

ДАУД                   “Мила ! Пиша ти от Франция, от катедралния площад в Страсбург. Тук времето е слънчево, но то и при вас сигурно е слънчево, защото когато е пролет, е слънчево навсякъде. Тук е хубав край с хубави хора. И въздухът е чист, но само с въздух не се живее. Не става въпрос за ядене - тук ние сме военни и хората ни дават всеки ден пари. За Нова година ще ви изпратя картичка, за да се радват децата. Те сигурно са пораснали... Извинявай, забравих да попитам имат ли си нов баща? Ако се появи някой баща, взимай го, защото без баща не се живее - това ми е ясно. Ние тук не се предаваме. Поддържаме висок боен дух и всеки ден в четири след обяд провеждаме строева подготовка. Целувам ви и ви обичам. ”

                              Ваш любим съпруг, баща - ефрейтор Шукриев.

                                  

                              Часовникът на катедралата бие четири часа след обяд. Докторът, в изрядна строева форма, изпънат в центъра на площада, командва високо и ритуално:

 

                              ЕПИЛОГ

 

ДОКТОРЪТ         Равнис! Мирно! Ходом, марш!

 

                              Бойците удрят крак в бавен тържествен марш. Наоколо шуми и ръкопляска навалицата от туристи, а взводът продължава своя тържествен марш. Един от тях слиза от сцената и подрънквайки монети в една синя каска, минава между зрителите в салона.